Поликистозните бъбреци е наследствено заболяване, което засяга Персийската порода котки и кръстосаните с нея породи.
Въпреки, че котенцата се раждат с този проблем клиничните признаци се появяват след 3 годишна възраст и по-често при 6-7 годишни котки. Бъбреците им са изпълнени с малки кисти (достигат до 1 см. в диаметър). Те са изпълнени с бистра или леко жълтеникава течност, а понякога има и наличие на кръв при тяхното възпаление. С възрастта те стават по-големи и многобройни. Това води до загуба на нормалната бъбречна тъкан. Бъбречната недостатъчност се проявява, когато бъбреците вече не могат да осъществяват своите функции (филтрация, резорбция, секреция).
Наблюдаваните признаци са: често уриниране и то в големи количества, пиене на повече вода, липса на апетит, отпадналост и нежелание за игра. Понякога се наблюдават и повръщане, разстройство, слепота, припадъци, треперене.
За диагноза се взима урина и кръв за анализ. Ехографското изследване потвърждава диагнозата. Бъбреците са увеличени и с различна от нормалната бобовидна форма. Ето защо при котките от тази порода е важно още след 10 месечна възраст да се направи ехографско изслседване.
Лечението е симптоматично. Включва венозно или подкожно вливане на течности, противоповръщателни, лекарства подпомагащи чревната флора, лечебна храна. Преди включването на флуидите е важно да се види какво е нивото на електролитите в кръвта. В повечето случаи нивото на Калия е ниско, затова трябва да е включен във вливаните разтвори. Фосфора може да варира, но е добре той да е в ниски количества в диетата и разтворите.
Освен поликистозните бъбреци при Персийките се срещат и вродени сърдечни заболявания, проблеми със слъзната секреция, ентропиум (вгъване на клепачите навътре към окото), и така наречената „Крива уста“ (долната челюст израства на една страна).
